Happy Valentines Day :)

        ‎"И защо по дяволите искам да го направя щастлив, след като той сам не иска? не бил готов. Е, добре - не бъди! ...

        Винаги не бях достатъчно предвидлива и съдбата все ме настигаше и гадно ме спъваше, за да падна. И всеки път щом вдигнех глава, тя ми се смееше с глас, толкова искрено, че последния път ме убеди и аз започнах да се смея с нея, представяш ли си? В крайна сметка е по-лесно да ти кажат, че грешиш, но няма да го разбереш, докато сам не осъзнаеш колко си глупав, за да мислиш, че си нещастен ....

           Скоро ще го разбереш най-важния урок: започни да обичаш. Обикни първо себе си. Няма да си способен да обичаш никого, ако не обичаш себе си. Сега пак си помисли: има ли нещо по-ценно от теб? Нали за това се борим - за себе си, за щастието си, затова се влюбваме, за да намерим онова изгубено щастие!"

Здравей :)

Здравей, Приятелче! Здравей, Оптимизъм!

Погледнах се в огледалото и се възхитих на това,което видях. Да! Видях себе си! Видях цялото очарование на това, което винаги съм искала да бъда, т.е.това, в което съм се превърнала. Доволна съм от това, което виждам.

Ако това, което четеш, ти „звучи” префърцунено или надменно, спри да четеш.

Ако ти е интересно, продължи.

Така е и в живота.

Ако нещо не ти изнася, го промени.

Ако всичко е такова, каквото искаш да бъде, наслади му се..

Е, в моя живот не е така и се радвам, че не е така. Харесвам живота си. Мисля, че няма нещо, което бих искала да променя. Нещата следват собствения си курс, естествения си път.

Не знам какво ще ми се случи утре. Имам някаква идея, но не е много ясно очертана.

Знам , че скоро ще се видя със семейството си.

Знам, че нямам търпение да целуна майка си, да прегърна баща си, да се дразня с единия си брат и да излизам на разходка с другия.

Знам, че нямам търпение да се събудя и да посрещна новия ден с усмивка и да си кажа сама на себе си „Добро утро!”. И това не е, защото няма кой да ми го каже, а защото ми е хубаво да знам, че с това пожелание сама на себе си обещавам ,че денят ми ще е страхотен.

Ще изляза и ще се видя с колегите си, ще се смеем, ще се оплакваме от преподавателите си, ще се опитваме да наваксаме за 15 мин материала, който е трябвало да прочетем в къщи за около 2 часа.

Ето...сега е 6:53 сутринта, но аз се събудих с някаква сила преливаща в мен... Някакъв необуздан оптимизъм. Исками се да можех да изкрещя на целия свят и абсолютно всеки човек да успее да ме чуе: ХОРА,ОБИЧАЙТЕ СЕ!ОБИЧАЙТЕ ЖИВОТА СИ!ТОЙ Е НЕВЕРОЯТНО ПРЕКРАСЕН...

Тъжното в света е, че един нормален човек става доволен от живота си, когато види, че има хора в по-лошо положение от него. Защо е необходимо чуждото нещастие да ни прави щастливи? Несъзнателно става, но е така. За това нека се замислим какво ни трябва да бъдем щастливи:

Въздух

Вода

Небе

Земя

Слънце

Ако това ти се струва недостатъчно,ето ти още:

Здраве

Сила

Храна

Покрив над главата

Близък човек

И това ли ти се струва малко? Ето ти още:

Дреха на гърба 

Обувки

Ако тези неща ти се стуват недостатъчни да бъдеш щастлив и доволен или поне като основа, над която да градиш, тогава, приятелю, си струва да се замислиш.

За мен има и още едно нещо:

Щастието на любимите ми хора

(ако се сетя за нещо повече, ще го добавя; приемам предложения)

Друго тъжно нещо в света на хората е фактът, че не осъзнават, че единствената пречка да бъдат щастливи са самите ТЕ. Позволете си да бъдете щастливи. За щастието няма граници, предрасъдъци или някаква свръх причина. Позволи на малките неща да те направят голям човек... Позволи си да бъдеш щастлив. Позволи си да бъдеш себе си – такъв, какъвто искаш наистина да си, какъвто се виждаш дълбоко в душата си.

Не се страхувай, че ще сгрешиш,че ще загубиш,че ще се изложиш.Ти си преди всичко човешко същество. Когато си правел първите си крачки, си падал,удрял си се, плакал си, но пак си се изправял и си продължавал. Не се страхувай да си признаеш, че харесваш нещо/някой, независимо дали е не/правилно, независимо дали е не/разбираемо от другите. Бъди себе си!

Обичай себе си! Как очакваш другите да те обичат и уважават, когато ти не се обичаш и уважаваш...

Погледни се в огледалото и се загледай в „наградите на своя труд”, които са всъщност отпечатъците в душата ти... Погледни се с очите на оптимиста...

Жаба или Принц? (Януари, 2012)

Отдавна не бях отделяла време да седна и да напиша мислите си или поне да се опитам да уловя някоя от тях и да я облека в думи така, че да мога да я споделя...„Нова булка, нов късмет” са казали хората...Е, нова година, нов късмет да се надяваме...Всяка година аз посрещам с мисли и спомени за отминалата и мечти, желания за предстоящата...Тази година не я посрещнах така, поради което някак си сякаш не се чувствам преминала в „новото време”. Но пък смея да твърдя, че беше едно много хубаво парти събирането ни по посрещането... И ето тук зачва моята история.Имало едно време едно момиче, което вярвало, че ще открие своя принц и бла бла бла... Но както всички знаем „има много жаби да целуне, докато срещне принца” (друго нещо, което хората са казали). И ето, че в момента съм на етап на целуване на една „жаба”, за която обаче все още нищо не се знае, т.е. не знам дали ще се превърне в принц, защото както знаем: жабата се превръща в принц, когато целувката съдържа истинска любов. Но как да разберем дали тази любов ще дойде с тази „жаба” или просто тя е един „препъни камък” по пътя към принца???Като цяло всяка една жена знае какво търси. Съзнателно или не, тя го знае или го усеща, когато е с въпросния човек. Когато мъжът отговаря на нейните предпочитания, тя е доволна, щастлива, усмихната, мила и любяща. Когато той покаже част от себе си, която тя не харесва или не иска да вижда, тя преминава към другата крайност...Да, толкова е просто! Има си, обаче, неща, които действат на жените „по–благотворно” и които не са като качество на повечето мъже, но това не им пречи на тях да ги използват като пособи за постигане на спокойни и ведри взаимоотношения.Например, не е особено трудно, когато твоята женска половинка ти звънне, ти просто да си мил и добронамерен по телефона. Защото в повечето случаи, когато си студен, дистанциран и сериозен, тя си мисли, че проблемът е в нея и че вече не те вълнува, както в началото. Ако не ви харесва този факт, мъже, ами няма кой знае какво да направите, понеже живеете в света на технологиите. Освен това поне 90% от вас са използвали sms-ите като способи за завладяването на женското сърце. Макар че по този начин почти е сигурно, че сте си забили нож в гърба, защото щом сте я свикнали с хубаво, нежно и внимателно отношение, значи тя ще си го търси, дори и когато вече е ясно, че сте заедно.Защото точно това се случва в повечето случаи... И мъжът, и жената дават поне 130% от себе си, за да привлекат вниманието на другия и да му покажат колко добре ще се грижат за него. Някак си мамите ли мамите, докато падне плячката в примката ви и след това всичко става малко по малко монотонно. Преставате да сте толкова внимателни и толкова старателни. За какво да се стараем, като знаем, че вече сме постигнали целта си...И там в един момент всичко пропада...Истината е, че когато на жена ѝ писне от мъжа, тя си го казва или го показва почти очеизвадно. Жените могат да са много безскрупулни или просто знаят, че ако не са честни, ще има период на досаждане от самия мъж...А мъжете могат да бъдат много досани. Но когато кажеш на мъжа, че всичко е свършило, той ще постада малко, но ще излезе с приятелите си по мъжки и ще приеме по мъжки загубата, като в повечето случаи приятелите му ще му кажат колко е зле тази жена, че не става за нищо и че е голяма лигла...Когато един мъж иска да зареже жена, обаче, ситуацията е различна. Той не знае как да постъпи. Ако ѝ каже в прав текст, в зависимост от чувствителността на жената, се очаква различна ответна реакция: гняв и ярост или сълзи до припадък, но има и просто приемане на фактите по нормален начин. Истината е, че мъжете ги е страх от реакцията, която биха могли да предизвикат, поради което те просто действат по най-тъпия възможен начин – прекъсват всякакъв контакт с жената. „Тя ще се усети”... Така е по-лесно да не виждаш какво се случва с нея, докато се чувства зарязана. Но никой от тези мъже не осъзнава, че по този начин удължава агонията по раздялата... Започва се с питане „Ама защо той не ми пише”, приятелките казват „Сигурно е зает и няма възможност”, „Добре, ще изчакам още ден-два. Какво ми има? В мен ли е проблемът?...”. От болката от раздялата боли повече болката от неизвестността. Когато не знаеш какво се случва, какво да очакваш, дали има нещо, което би могъл да направиш...По-добре е да бъдем искрени един към друг с време. Казвайте си каквото мислите, когато го мислите. Ако усещате, че нещата не вървят или има какво да се направи, за да се подобрят, ами направете го... Ако ли не, просто краят е по-близко отколкото си мислите...Нека през новата година си позволим да бъдем по-щастливи като бъдем по-искрени и по-решителни и то навреме...

Do widzenia, my friends! :)

When life gives you a lemon... make a lemonade :)

At least that is what my friends from Portugal taught me :) I have never thought that I will meet so many people from different parts from all over the world at one place and they will become my friends for such a short time. I wish it to everyone, to have it, to feel this emotion of making a brand new family from nothing and with people that you have just met.

In few days two of my friends from Portugal are leaving. Maybe I will never see them again, maybe I will see them soon, I don't know. Bulgaria is far from Portugal. We have been living here, almost next to each other for the last few months and we have been sharing all kinds of Erasmus emotions, positive, negative, even none :) 

I will miss them...

We were saying that I am their sister and their are my brothers from another mothers and nation, but I really feel like it :) I got attached to many people here, but from the people that are leaving now I know that for three I will be sad the most - these are Diogo P, Diogo L and Ales. Just two Portuguese and one sLOVEnian guys but they introduced me to two new nations that probably I would see differently if it wasn't them.

I remember so clearly what were my first impressions of three of them. The scariest for me was Diogo P. I had seen him so many times but I thought back then that he is very negative and unsocial person. I remember that the first time I saw him was in Warsaw, when we went with ESN to a trip for a few days and the boys got in a fight with one Spanish guy. They had their reasons, but for us, it was just a rush of testosterone. So back then I thought that he has some issues, but I don't know how it happened later, but from one moment we just became such great friends. From those that you don't speak too much with, you don't hear or see every day, but when you see each other you feel completely yourself, feel that the conversation continues from where it has stopped the last time, even if that was 2 weeks ago... Maybe the moment when i started seeing him as a good and positive boy was one night, when we were walking me, him and Andre F. (another Portuguese friend). We were talking about love and I don't know how we started this theme, but finally Diogo started talking and I think it was our first conversation. He shared with me that he has a girlfriend and he thinks that she is the love of his life, she is like an angel for him, the greatest girl and so on... And at this moment I was surprised and amazed how a boy can speak about a girl, and how confident he was in his words and feelings...

I remember how I met Diogo L, too. I met him on my first day in Gdansk. We had a meeting with other Erasmus students in Hifi, a student club nearby the dormitories. Actually in first look, i don't know really, now I don't understand why I would, but still I thought that he is a little bit looser. And i think that now i have to be thankful to my mentor, the greatest Dawid, who in one moment was talking with Diogo and on the nest day me, Dawid and Diogo went to watch a Rugby game. Then I saw that Diogo is a great boy. We had a long day and we had great fun on the biggest stadium in Gdansk :) I remember that in one moment, maybe while we were waiting for Dawid, Diogo was listening to music, and when I heard what was the music, I knew that he has a good taste in music. And sometimes it talks a lot about a person. The next few days I remember that I wrote to Diogo about every place we were going to, so he can come with us, because... I don't know.. I guess I just felt that we will be friends :) And now he is one of my brothers!!!

Well, Ales! What can I say about him, except that he is just from those strange guys that even if you had a whole life to dedicate to learn to understand them, it wouldn't be enough. Yes, maybe someone will make a joke now and say that these are the unique guys, the ones that are worth it. I don't know, really! How can you know if something is worth it when you will never understand it's use, it's purpose?! However, I remember when I met  him, too. It was on a Erasmus party. He just had came in Gdansk with Berkay (my Turkish 'son'). They joined us in the club. I had spoken with him on Facebook before that and I had seen his pictures but I couldn't recognise him, when they came. Actually i remember that he didn't make me any impression. Nothing special... And I guess for the first week we weren't almost speaking at all, but I guess on the trip to Warsaw we became close, even if he wasn't with us almost the whole time. And later when we came back to Gdansk we just became very close. 

He is my big strange elephant, the beer destroyer, the chocolate addict and the cooking neighbour. But maybe most of all, the person here that I love even if I don't understand...

I love these three guys!!! I already sent one of them, Ales, to his country and he will no longer be the one that was few stairs away from me, now he is hundreds of kilometres. I cried like a baby on his last night and on the train station, when I sent him away. I cried on the next day like a baby for its favourite toy. I will miss him...

Next week I will send the other two - first Pinto, then Leocadio. I know I will cry again...

I know that we are young and the time is ours and we will have lots of opportunities to visit each other, but it will never be the same as now! But I guess it wouldn't be so great if it was forever, if it wasn't for a little while...

Things in our life happen once. You may think that you will have a similar moment or meet similar people, or visit this place again, but the moment will be different, you will be different. You look through different eyes every next day.

Just enjoy the moment! Don't loose it, don't waste it! Appreciate it!