Тя беше истинска
и неподправена, винаги естествена, винаги лъчезарна. В последно време беше
започнала да ползва грим, фон-дьо-тен или нещо такова, което ‘уж’ ѝ скривало
бръчките и торбичките под очите... Не ми вярваше, когато ѝ казвах, че за мен е по-красива
естествена! И все пак тя беше красива винаги. Усмивката ѝ я правеше безкрайно
чаровна и всепоглъщаща. Нямах търпение да я видя, защото знаех, че сякаш се
пренасях в друг свят. С нея забравях за всичките си ядове и тревоги, за всички,
които ме дразнят всекидневно, за всичко, което е фалшиво и грешно. Тя! Тя
просто бе чиста доза позитивна емоция и чистота!”...
- - Билети
и карти за проверка, моля!!! – провикна се контролата в трамвая.
- - Заповядайте!
... Благодаря!
„ Хаххаха, веднъж
когато я попитах как е възможно да заспива толкова бързо, като че ли за
секунди, тя се засмя и ми каза, че така ѝ действам. Когато съм я прегърнел, съм
отнемал всичката тежест от раменете ѝ, която даже не е предполагала, че я
има... Не знам как наистина съм я карал да се чувства, макар да исках да я
правя най-щастлива, но знам как тя ме караше да се чувствам.
Благодарение на
нея започнах да вярвам в себе си. Започнах да си купувам шоколад и да му се
наслаждавам... Започнах да се наслаждавам на живота си, да се усмихвам повече,
да се разхождам повече. Когато имаш слънце до себе си, е невъзможно да ти е
студено и да ти тъжен.”
„Последна спирка.
Молят се пътниците да ....”
Той се огледа и
осъзна, че тук трябва да слезе. Неусетно времето беше минало. Той сгъна отново
листчето и го прибра в джоба си. Направи едва 7-8 крачки до ескалатора и не се
сдържа да продължи да чете:
„Тя бе всичко,
което бях търсел, без дори да съм осъзнавал, че търся нещо. Обичам я! Да,
обичам я, защото тя не ме караше да се чувствам като половинка, а като
цялостен. Тя постоянно ми напомняше, че когато две същества се чувстват
цялостни и щастливи сами по себе си и се обичат такива, каквито са, тогава те са
готови да бъдат част от една по-голяма и грандиозна цялост... Заедно!
Това исках ти да
чувстваш към мен, мили мой! Това исках да знам, че чувстваш към едно момиче,
което те обичаше повече, отколкото би могъл да си представиш. Но ти никога не
ми показа, за това аз се отдръпнах, защото не исках да съм с човек, който така
и не намери силата и смелостта да ми покаже, че съм най-желаната от него жена.
Благодаря ти, че ми позволи да те обичам така, защото това е най-силната любов,
която някога съм изпитвала...”
Той вдигна глава и се огледа. Осъзна, че беше се спрял в горния край на
ескалаторите, и просто беше останал на място. Писмото бе влажно от потта по
ръцете му, а погледът му замъглен от бушуващи мисли, чувства и въпроси...
Този път той не
сгъна листа хартия, а го смачка в ръката си.
Съжаление се
четеше по лицето му, разочерование от самия него.
Тя беше жената за
мен! Тя е искала така да я обичам, та аз така я обичах! Спомням си как ме целуваше сутрин, сгушена в мен като малко дете. Спомням си колко
мила и добра беше във всеки един ден, как никога не ме натоварваше с
присъствието си, а аз как не ѝ обръщах внимание, защото знаех, че тя винаги ще
е там и все отлагах. Харесвах, че изглеждаше като мило дете, а всъщност беше
истинска жена, която всеки уважаваше. Харесвах, че с нея не можеш да се караш,
тя не повишава тон, тя говори открито и бе винаги толерантна. Да, това харесвах
в нея, и още...
Тя беше истинска
и неподправена, винаги естествена, винаги лъчезарна. С нея забравях за всичките
си ядове и тревоги, за всички, които ме дразнят всекидневно, за всичко, което е
фалшиво и грешно. Тя! Тя просто бе чиста доза позитивна емоция и чистота!
Бях щастлив, че
за нея аз бях нейната почивка и лек срещу всички тревоги. Мислех, че е била
щастлива с мен, но сега осъзнавам, колко скрито и студено съм я обичал, а тя
мен ме обичаше явно и горделиво.
Тя беше
светлината в тъмните дни, тя беше яснотата в мъглата, тя беше моето слънце, а когато
имаш слънце до себе си, е невъзможно да ти е студено и да ти тъжен. С нея аз се
чувствах значим и независим, чувствах се цялостен, защото бях част от една
по-голяма и грандиозна цялост... С Нея!
No comments:
Post a Comment