Благодаря ти!

Аз:Обичам те!

Тя: Не, спри! Почакай! Как така ме обичаш? От кога? Защо? Как?

Аз: Обичам те от вчера.. Обичам те и от онзи ден... Обичам те от утре и от вдругиден.. Обичам те такава, каквато си сега и беше вчера сутрин с неподредена коса, и зачервена дясна страна на лицето от възглавницата... Обичам те, заради това, че всяка вечер ме завиваш и усмивка ми казваш лека нощ и до утре. Обичам те, защото дори да няма утре, ние сме имали днес и това ми е достатъчно...

Тя: Спри се и почакай! Как няма да има утре?

Аз: Не, аз казах дори и да няма утре...

Тя: Но аз не искам да си лягам с мисълта, че утре може да няма утре. Или да има утре без теб в него? Това ми е непосилно! Сега аз няма да мога да заспя, защото ако заспя, утре ще дойде, а аз не съм сигурна, че съм готова да го посрещна...

Аз: Страховете са, за да се преодоляват, вратите са, за да се отварят. От какво се страхуваш? Да останеш сама ли? Да не би да останеш без мен? Да не би да се наложи да се сблъскаш с целия свят без мен?

Тя:... Не знам дали ще успея без теб! Всеки ден се събуждам с мисълта, че ти си до мен... Казвам си: „Ето, отново на работа, отново денят започва както вчера и ще свърши както утре”. Срещам все едни и същи хора по улицата, забързани и вглъбени в ежедневието си. Отивам на работа и все се оплаквам, че времето ми за нищо не стига, а всъщност то вече е изтекло. Имам чувството, че се въртя в омагьосан кръг на едни тревоги и неизживени стремежи. Те са там, безмълвни, драпат под повърхността на една спокойна външност и търсят своята пролука да дишат. Ако ме питаш какво ме мъчи, не мога да ти отговоря. Сякаш нищо, ама от време на време просто усещам онова стягане в гърлото и има едно напрежение в сърцето и стомаха ми. След ден-два разбирам, че всъщност всичко това е било едно пречувствие и наистина е имало смисъл... Но каквото и да е, ти винаги си до мен. Знаеш какво да ми кажеш, знаеш каква смехурия да ми изтанцуваш, че да забравя всичко друго, но не и теб. ТИ винаги намираш розовия пиксел сред останалите сиви... Винаги ще кажеш, че пукнатината е красива, въпреки че нещо не трябва да е пукнато. Как го правиш?

Аз: Просто те обичам! Просто обичам това, което си! Обичам да знам, че си добре и знам вътрешно, че ти винаги ще си добре! Ти си ТИ и от това по-прекрасно нещо няма.. Ти си си достатъчна да бъдеш неповторима и пълноценна.

Тя: Благодаря ти! Не знам как съм те накарала да мислиш така и не знам как след всичките тези години още си на това мнение, но благодарение на теб аз дишам и живея! Благодаря ти! Ти си всичко за мен....

.....

Тя протегна ръка да изгаси лампата на банята и излезе... На забравената свещ се четеше надпис написан с пръст по запотеното огледало:

 ‘Благодаря ти, Оптимизъм!’

Краят на една Ера: До тук с приятелството

          Гледам профила ти и не мога да повярвам какво виждам.. Да, вече не сме приятели във ФБ! Не, че някога съм отдавала важност на това с кого съм приятел или не там, но това, че ти си ме премахнала от списъка си с познати, е което ме съкрушава. Приятелка? Сестра? Има ли значение как съм те виждала или че все още така те виждам, ти просто ме заличи от живота си, заради демоните, които обладаха съзнанието ти. Хората казват, че невиждани очи се забравят. Е, при нас, не беше така. Моите ти ги виждаше, думите ми ги чуваше, макар и хилядите килемотри разстояние, но явно душата ти не ме виждаше вече и сърцето ти не искаше да ме чуе... Забрави ме, забрави и годините приятелство. Предпочете да ми напишеш само едно „Съжалявам, че те имах за приятелка в абсолютния смисъл на думата.”

            Знам, че може би няма да имаме приятелството, което някога сме имали, но не очаквах така демонстративно да се отнесеш към едно от най-истинските според мен неща, които някога бях срещала. Когато се разделяхме след последния ни разговор, аз те попитах дали поне като се видим, ще се поздравяваме. Ти ми каза: „Да!”... Но когато те попитах да ми кажеш поне с две думи дали си щастлива и как е животът ти в момента, ти ме отритна като мокро куче с думите, че ‘с хора, които не са ти приятели, не обсъждаш живота си’... Не, това не бяха думи, които би казала на не-приятелите си, а на враговете си... Как може да са ти приятели хора като Ивайло, Василка и Деян, но за мен да няма ни най-малко уважение, че да съм в този лист... Не, не си ме премахнала, защото просто си разчиствала контанкти, които не възнамеряваш да подържаш, а защото си искала да покажеш, че не ти трябвам. Аз ти казах, че всеки се променя и така и трябва и че за мен ти си се променила, но промяната ти не ми харесва. Казах ти, че за мен не си порастнала, а си се вдетенила, и това за мен го показва...

             На добър ден, дете мое! Аз винаги ще те обичам с цялото си сърце! За мен ти винаги ще си моето слънчево момиче с най-красивите сини очи, които съм виждала... Надявам се само на тези красиви очи да се радват хора, които истински ще те обичат и ще искат да си щастлива, а не повърхностни и безлични хора със стремеж към пари, слава и болни амбиции. Бъди щастлива! Искам го повече за теб, отколкото за себе си! Аз ще продължавам да се интересувам от теб, докато съм жива и здрава! И ще проверявам този твой ФБ профил, докато имам възможност, пък макар и да не заслужавам да съм сред списъка с познати, редом дори до тези които си срещала веднъж в живота си, но въпреки това те са там....

           Ти вероятно никога няма да прочетеш това... Аз просто най-съкровено се надявам някой ден да се срещнем и да видим в очите на другата топлината, която винаги сме носели и търсели да получим...

Обичам те!

Erasmus life: I will miss it forever

Waking up at 3 p.m. feels like I wasted my whole day, but at the same time I felt relieved, because of the weight I was feeling... I don’t remember having so strong Erasmus depression, probably because I just suppressed it somewhere deep inside my soul... I haven’t seen all the pictures that we had made back then,  I think it will be too painful... This for sure was the best year of my life...

I always know what to say, never loose my words, but every time I start writing about that period of my life, and I become speechless. It is not because I don’t have anything to say, but because so much can be said, and it is like all this is pressing my throat, making me unable to breathe.

All I know is that when I woke up today, on Saturday afternoon, I didn’t want to leave my bed. It was so empty in my room. I miss my beautiful Natalia, the greatest roommate I’ve ever had. I could tell her everything, and she knew everything about me. She was the girl that was giving me her true opinion,  that always could find the right words to say... I would like to describe how much she means to me, but I can’t... And I miss her soooo much!!! And I think in January I will watch the Carnaval, because of her!!!

I miss my favourite Vladek!!! My one and true Macedonian boy-friend! He is one of the most amazing people on the planet Earth that anyone could meet! I love him, more than words can describe, more than I could ever show!!! He was the one who was always there for me when I wanted to cry, to laugh, to walk, to dance, to study, to sleep, to talk, to share... Every time I think about him, and my heart hurts and it is like my eyes start burning. I think I've never felt so much love for a boy-friend like this before. Even if I can't have him around me now, I have him in my heart...

I miss my beautiful Mihaela! My one true crazy girl- friend! Whatever and whenever I wanted to go, she wanted to go... I was waiting for her one whole semester, but it was all worth it, because I had her for one semester... She could always understand my point of view,  she could always find a way to give me her opinion, even if I wouldn’t like it. She is a free spirit, free soul,  that no one could ever catch and keep in one place. She is a wild horse and it was the greatest experience for me to share this wildness with her.

I miss my son, Berkay!!! After dancing with him in Poland, now I dance like him, or at least I have included his moves in mine. I miss his ‘Mum’. I miss his craziness and his cooked mushrooms. Amazing!!! The best I’ve ever eaten!

I miss Ales, my strange and hard to understand Slovenian friend. I miss his cooking all the time and his jokes. I miss the our talks and our time together.

I miss my Portuguese friends, which I adore so much!!! Every time I was with them I was saying to myself: ‘How is it possible for all the Portuguese I know to be so friendly and cheerful and amazing?’... It is impossible not to love them!!! Fernandez – the crazy dancing Andre!!! Always with this big smile on his face, always ready to help you, to listen to you, to understand you... I will always remember the nights that we were going to or coming back from parties, just two of us and we were talking and talking... And Andrzej Wojna... The most cheerful, calm and positive person from the Erasmus. I haven’t laughed so much with anyone else there. He was the cook and the soul of the company! I miss you both Andre. And my other Portuguese brothers – Leocadio and Pinto! Miss your crazy dance moves and smiles!

 I miss Catia, Filipa and Alexandra – the girls that stole my heart from the moment I saw them! It was memorable way of meeting with you, but this is how I knew our friendship was special. I will always regret that we didn’t spend more time together, but I will have you always in my heart!

I miss my one and only Michal! He has very special place in my heart. I met him like on a joke, but after that I had more than amazing time with him. He was my friend, my soul mate, my co-traveler, my date. Having him around me changed me, made me feel the way I needed back then. He came in my life, just when I needed honesty like his. Around you, Michal, I was feeling myself and I didn't feel the need to hide what I was thinking... Having you around me was an adventure and you helped me meen a side of me I didn't know I had before.

I miss the people that came just for a couple of weeks and changed my life from the moment I met them – Nick, Lucas and Oliver! These positive, handsome, funny and sexy guys made not only my birthday celebration amazing, but the two weeks around it, too. In our life we meet a lot of people, with some of them we even become friends, but for friendship you need time... With them I didn’t need time, we just became friends almost from the moment we saw each other... I miss their smiles and I miss their energy, especially Lucas’ energy on the dance floor! I hope he’ll keep his ‘I am so nervous’ line, and I hope Oliver will continue smiling like that and seeing all the beauty in everything and finding it ‘amazing’! I hope Nick will continue to be such a weirdo, but in his own way, because it makes him who he is, and to smile more, of course. And Mr. Munir, I don’t miss you, because you are coming soon, and I have been telling all my friends about you for the last 2 weeks...

I miss my girls: Mariu, Marta, Maria, Diana, Elin, Anastasia, Kasia. I miss the times that we had our Ladies' nights or just Ladies' times for a walk or just shopping around Galeria Balticka and Manhatan. Having you around me and sharing all the girls' talks, being mad at the guys and making them be the 'black sheeps' was great time. Thank you, girls, for being there for me. I love you!

I miss all the people there – the ones that used to make me smile, the ones that I said only ‘Hello’ to, the ones that danced with me, the ones that shared with me all the greatest moments from that amazing Erasmus life! I miss Luis, Ales, Guille, Francisco, Sergio, Javier, Jaime, Marco, Paulo, Can, Inigo, Jana, Pol, Gabi, John, Sara, Demet, Reri, Alexandros, Kristian, Tomek, David... and so many more people! I miss you all and thank you for being in my life!

Since I’ve come back here, every  time I hear ‘Follow rivers’ or ‘Danza kuduro’, or 'One day, baby, we'll be old...' or any other song that we used to listen there, I just close my eyes and I ‘see’ in front of me like I am there Parlament, Ego, Versalka, Czecolada... I turn around with closed eyes and I can ‘see’ all of you, my friends, dancing around me... 

Part 2: Under Dutch roof

Some background about the people we met there:

Our hosts in Eindhoven and Amsterdam

I don’t know how many of you are familiar with the platform Couchsurfing (CS), but this is one of the best decisions I have made in my life (in chronological order after Famelab and Erasmus). For some CS is just a website where you can meet other people while traveling, or just find a place to sleep for free. For me it is a whole institution. I haven’t been a member of CS for a long time, no matter that it is written that I registered in May 2012. I actually made my profile as it should be in November 2012. And the first time I was couchsurfer was at the end of November in Bergen, Norway. Once you start you realize that the world is even more beautiful than you’ve expected because there are a lot of positive, open-minded and hospitable people, and after 10 minutes together and it feels like you've known each other for years. You find in yourself that adventurous spirit that you've only seen in movies. You start to feel like you've found your drug, and it is never enough, you can’t be satisfied. Your trip is now even more beautiful and exciting. I wish you all to experience the satisfaction that I experienced over the past few months during my travels.

So here's a little bit about our hosts in Amsterdam and Eindhoven ...

Let me tell you it is very difficult to find a CS host in Amsterdam. I decided to stick to watching profiles of people who are around our age with Mihaela. Of course, age is just one of the criteria. The profile is also important. It's nice when you have written more in it, so one can get at least a vague idea of ​​what kind of person you are. It is even better if there are profile photos. By seeing what kind of pictures you have decided to put to present you, one can suggest how you would like to be seen. In addition, in everyone’s eyes and smile you can see if they are friendly, funny, optimistic, welcoming people. Of course, you define your own profile, and anyone can write all the best for themselves, to put the most friendly pictures, even lie about the age, although this is not the idea of ​​CS. And probably the most important thing that would make one send you a message are the references beneath your profile description - the opinions of the people who have been travelling with you, who have been hosting you or you have been host to, people that met you on their trip. The truth is, I have seen some negative references on profiles. It is not often, but it occurs. And after very good look at your profile, one can decide if you will be nice company for each other, if you are suitable and you will get a long, even if it is just for few hours.

Now after all this description you can see that I am not looking for just a place to sleep, but for  interesting people that we could have magical time with. And by knowing them I could get to know better the culture, the way of living and the way of thinking of the country that I am visiting. There lies the beauty of CS.

For Amsterdam host I sent messages to a few people, I waited for a while, but the replies that I got were either that they are busy, or no answer... So I wrote to few people more.

At some point I really started to get worried that there is no place to spend the night. Of course there was still an option to go to a hostel, which would be like more than € 30 per night, but given that I already gave enough money for a plane ticket and a ticket for the party and a few other costs, I really wanted to spare this drain ... Meanwhile, I ‘met’ on CS website a guy, with whom we became friends very quickly and very naturally ... I shared with him my worries about my search for host in Amsterdam and he didn’t even hesitated to offer me to stay in the apartment that he and his friends rented for their staying there. They were arriving on 5^th  in the morning, so I could stay in their place on 5^th in the evening. This somehow made me feel much better. Then the options for 4^th in the evening were to stay in a hostel or to go partying all night long... Since I know myself it was more likely to be the second one...

You are probably wondering why I speak only for myself, not for both of us with Mihaela. She had a friend with whom to stay, but he couldn’t have her both in his place, although we wanted to be together.

And finally, two days before we left for Amsterdam, a girl from CS wrote me back that she would gladly accept me into her home on 4th during the night. Yes, but after that message the girl no longer the replied, or atleast not until I had left my room to catch my flight. I wrote to her 2-3 times, but by the morning on 4^th  I didn’t have any news from her, neither an address, nor a phone number. And then AGAIN I was at the same spot with no idea where to spend the first night in Amsterdam. Somehow I didn’t feel worried about that, because I was feeling that everything will be OK. And when I woke up on 4^th I finished packing and I had about 30 minutes to look at CS website and send several desperate requests for shelter. Honestly, people, I know it looks like I just didn’t want to spend money, but It is not like that. The trill and the excitement of all this looking and wondering is like adrenaline rush but from the nice ones. However, since I wouldn’t stay just in anyone's house, I started digging and sent a few people message, I explained the situation, left my number and I hoped that when landed in Netherlands I will receive magically a sms, which would say I was welcome to a very nice place... Why not!?

Well, yes, but something even more magical happened... Fifteen minutes before I shot myself from my room towards the bus stop my phone rang ... Unknown number with an unknown country code! I replied and a nice voice of a guy told me that I was welcome in his home ... Super very happy! I was no longer homeless. Well, of course, he introduced himself and I looked at his profile before I left. I was very glad that it was him because actually I really hoped for him to answer me because he seemed extremely nice and clever boy, Koen.

So ... my nights in Amsterdam (4.04 and 5.04) were settled ...

It turned out that I was Koen’s first couch surfer. He had registered on the CS website four days ago. He was damn nice, funny, charming ... We exchanged few messages in the afternoon while we settled where and when to meet. The meeting was at 22:00 after his classes in Chinese language. We met in the center on the main square, Dam square. And like all Dutch, he came by bicycle, which is feared the most because he would offer me to bring me to his place on the bicycle. And he did so. It turned out that he lived 30 minute far from the center by bike. And as I had a heavy backpack, I got on the back of the bike and we took off.. Well, on the way there were lots of bumps, paving, and sidewalks. Two days later I still had pain in my bud.

Koen is very charming, smiling, friendly, open, but also extremely smart person. Interested in many things, traveled so much, seen so much. And is only 20 years, turning 21. I could talk to him about everything and with a smile on my face from the first minute I met him. In one moment while we were in his place he showed me a large box with Indian spices and I gasped and he smiled and said: "This is nothing!". Then he opened a drawer and it was filled with more spices arranged in little jars. Very cool! It was late and we had already had dinner, but he had to cook for the next day for an evening with his friends. While he was cooking a typical Indian dish with all the spices possible, we were talking, laughing, getting to know each other. It was great!

The next morning we both had to get up early because he had a lecture, and I had only one day in Amsterdam and I wanted to walk around as much as possible. So he woke me up carefully, made my tea, give me advices where to visit, where to eat, how to get to the center. We said goodbye with a big hug and both wish we had more time to spend together. However, we were texting during the day and finally  he decided he would join us in the evening after the dinner with his friends, no matter how far and late it was! We had an amazing time!

On 6.04 my plan for the evening was to 'sleep' at the party. (Unique!)

On 7.04 and 8.04 we would spend the night in Eindhoven and on 9.04 pm back to snowy Gdansk.

For Eindhoven it wasn’t that hard to find good and hospitable people to accept us in their home. Of course there were a lot of people that we could write to, but I chose few. From them, a guy, Jordi, replied that he would be very busy with learning, because he had very important exams exactly on 8th and 9th, but it is not a problem for him to have us in his house. I didn’t want to 'use' him and his place only for a place to crush because CS is not about that. I also didn’t want to bother him while he had to study for the, but eventually we ended up in his house and diI really don’t regret it...

Jordi, Nico and the rest of their roommates (nine people, boys and girls) were very nice and talkative. The first night me and Mihaela made dinner, Spanish Tortilla, and the next night they prepared dinner. Our first night was very philosophical. We talked until late for all sorts of philosophical themes - relationships, jealousy, unemployment, salary and life of young people... All kinds of social issues ... And at the end they agreed with my theory that there are three types of jealousy, but by the end of our stay there we discovered there are fourth and fifth type (maybe one of my next posts will be about my theory for jealousy) ...

The second night was movie night. We watched movies! But of course we would watch a movie, provided that Nico has an enormous collection of CDs with music and DVD-s with movies. If I am not mistaken, he said something like 1200 DVD-s and around 1400 CD-'s. I haven’t met anyone with more  impressive collection than this one. Insured for € 22,000! Awesome! And of course he is an artist and his entire room was painted with different things - Spider Pig Simpsons on the ceiling, Sponge Bob on his refrigerator. And in the living room, where we slept with Michaela the ceiling was plastered with LPs, the walls were covered with different colors hand prints of people who had visited them. On the door of course was drawn the Super Cow from the series ‘Chicken and Cow’ from Cartoon Network. There is no way one would not admire such place. The truth is that the whole time I had very strong feeling of Deja Vu, while I was there. I felt as if I had been there before and everything seemed so familiar.

The second night there, after watching "Brave", we came to a dispute which series is better "Simpsons" or "Family guy". And since I wasn’t familiar with either of them, we made competition - launched one episode from both of them. In conclusion, I can say that both are not my type and I won’t watch them. Perhaps I would watch Simpsons. But when I asked them who is the best series for them, we all agreed that it is "Friends", but Niko agreed with me that on second place is "The Big Bang Theory." And of course he had the whole discography of both the series and the aforementioned animations and a bunch of others ...

Част 2: Нашите домакини в Eindhoven и Amsterdam

Това са хората, с които се срещнахме там...

Не знам колко от вас са запознати с платформата на Couch surfing (CS), но това е едно от най-добрите решения, които съм взимала през живота си (по хронологичен ред след Famelab и Erasmus). За някой CS е сайт, в който можеш да се запознаеш с различни хора, докато пътуваш, или просто да намериш къде да спиш безплатно. За мен е цяла институция. Не съм член на CS от много време, нищо, че на профила ми пише, че съм се регистрирала май 2012. Аз реално си направих профила, както би трябвало да изглежда, през ноември 2012. И за първи път гостувах или да го кажем бях couch surfer в края на Ноември в Берген, Норвегия. И след това осъзнаваш, че светът е дори по-прекрасен, отколкото си очаквал, защото има страшно много позитивни, отворени и гостоприемни хора, които след 10 минути заедно и чувстваш сякаш си познавал от години. Пробужда се в теб онзи авантюристичен дух, който си виждал само по филмите. Започваш да се чувстваш сякаш си открил своя наркотик и не можеш да му се наситиш. Пътуването ти вече е още по-прекрасно и по-вълнуващо. Пожелавам на всички вас да изпитате това удовлетворение, което аз изпитах през последните няколко месеца по време на пътуванията си, а и удовлетворението след това.

И така, ето и за нашите домакини в Amsterdam и Eindhoven...

Да ви кажа е много трудно да се намери домакин в Amsterdam. Аз се придържах да гледам профилите на хора, които са покрай нашата възраст с Михаела. Разбира се възрастта е само един от критериите. Профилът е важен също. Хубаво е, когато са писали повече, за да може да добия поне някаква бегла представа с какъв човек предстои да се срещна. Освен това е хубаво да имат и снимки на профила. По идеята на снимките добиваш представа дадения човек как би искал да бъде възприет от останалите. Освен това можеш да видиш очите му и да видиш дали е усмихнат и приветлив. Разбира се, профилът ти си го определяш и всеки може да напише всичко най-най-хубаво за себе си, да сложи най-приветливите снимки, дори да излъже за възрастта си, макар че не това е идеята на CS. И вече това, което може да те накара да решиш да му пишеш или не, са мненията за него, които са дадени от хора, с които се е запознал, които са му гостували, или на които той е гостувал. Истината е, че съм виждала и негативни коментари на някои профили. Не е често рещано явление, но се среща. Така виждаш какво впечатление оставя този човек в другите и дали бихте си паснали.

Сега след всичкото това описание, сами виждате, че аз не си търся просто място да нощувам, а интересни хора, с които бихме си изкарали наистина вълшебно време заедно и бихме опознали по този начин както културата на мястото, така и нови гледни точки. Там се крие красотата на CS.

За Amsterdam пуснах съобщения на няколко човека, изчаках известно време, но след като ми отговориха, че са заети или нищо не ми отговориха, писах на други няколко.

По едно време наистина започнах да се отчайвам, че няма да има къде да спя, защото си е доста да дам над 30 евро за нощувка, а при положение, че вече достатъчно пари бях дала за самолетен билет и за билет за партито и още няколко др разходи... Междувременно си пишех с едно момче, с което с времето (колко и кратко да беше) се сприятелихме много бързо и много естествено... Споделих му за моите терзания по търсене на нощувка за Амстердам и той въобще не се поколеба да ми предложи да отседна на 5ти в апартамента, които бяха наели с приятелите му. Те пристигнаха на 5ти сутринта, така че можеше само за 5ти да ми предложи. Това до някъде ме успокои. Решението, до което бях стигнала до този момент, бе или да отседна в някой хостел, или да отида на парти на 4ти цяла нощ. Най-вероятно щеше да е второто!!!

Сигурно се питате защо говоря само за мен, а не за двете ни с Михаела. Тя имаше приятел, при когото да остане, но нямаше как и аз да се наместя там, колкото и да ни се искаше и на двете.

И така накрая, 2 дни преди да заминем за Амстердам, едно момиче ми отговори, че с радост би ме приела в дома си за 4ти през нощта. Да, обаче, след това си съобщение, момичето повече не ми писа. Аз ѝ писах на 2-3 пъти, но до 4ти предиобед нямах никаква вест от нея, т.е. нито адрес, нито телефон. Никаква идея ОТНОВО къде ще се спи. И на 4ти като се събудих, набързо си оправих багажа и имах около 30  мин да потърся в CS и да пусна няколко отчаяни молби за подслон. Честно ви казвам, не ми се даваха пари, ама не ми се и нощуваше при кой да е. Та, започнах да се ровя и пуснах на няколко човека съобщения като им обясних положението си и оставих номера си и се надявах, че когато кацна в Холандия, ще получа магичен sms, в който ще пише, че съм добре дошла на някое много приятно местенце.

Е, да, ама се случи нещо, дори по-магично от това... Петнадесет минути преди да се изстрелям от стаята към спирката и ми звъни телефона... Непознат номер с непознат код на държавата!!! Отговарям аз и едно мило момче ми каза, че съм добре дошла в дома му... Супер много се зарадвах! Вече не бях бездомна. Е, разбира се, той се представи и аз погледнах за кого става въпрос и много се зарадвах, защото всъщност исках точно при него да бъда, защото ми изглеждаше страшно мило и умно момче, Коен.

И така...нощувките ми в Амстердам (4.04 и 5.04) бяха уредени...

Оказа се, че за Коен аз бях първия couch surfer, който е имал до сега, защото се бе регистрирал в сайта преди 4 дни. Той беше адски мил, забавен, чаровен... Писахме си няколко sms-a през следобеда на 4ти, докато решим къде и кога да се срещнем. Срещата беше към 22:00 след неговите часове по Китайски език. Срещнахме се в центъра на най-главния им площад, Dam square. И както всички холандци, той дойде с колело, от което се опасявах, защото сигурно щеше да ме накара да се кача и да ме кара към тях. Той така и направи. Оказа се, че той живее на 30тина минути от центъра с колело. И аз, както си бях с тежката раница, се качих на колелото отзад на багажника и тръгнахме... Ех, този път колко легнали полицаи имаше, колко павета, колко светофари и тротоари. Два дни по-късно имах болки между краката. 

Коен е страшно чаровен, усмихнат, добронамерен, отворен, но също така страшно умен. Интересува се от толкова много неща, пътувал е много, видял е много. А е едва на 20 години, ще навърши 21. Няма как да не се отпуснеш да говориш с него за всичко и то с усмивка на лице от първата минута, когато го срещнеш. И като ми показа една голяма кутия с индийски подправки и аз ахнах, а той се усмихна и каза:” Това е нищо!” и отвори едно чекмедже и то беше пълно с още подправки подредени в малки бурканчета. Много яко! Беше късно и бяхме вечеряли вече, но той трябваше да готви за следващия ден за организирана вечеря с негови приятели. Докато готвеше типично индийско ястие с всичките подправки възможни, си говорехме, смяхме се. Беше страхотно! Той е истинско слънце.

На другия ден сутринта и двамата трябваше да ставаме рано, защото той имаше лекции, а аз имах един единствен ден в Амстердам и исках да обикалям колкото се може повече. И така той ме събуди страшно мило и внимателно, направи ми чай, даде ми съвети къде да се разходим, къде да хапнем, как да стигна до центъра. Разделихме се с една голяма прегръдка и страшно много ни се искаше и на двамата да имаме време да прекараме повече заедно. В крайна сметка обаче, докато си писахме през деня на няколко пъти, той реши, че ще се присъедини към нас вечерта след вечерята с приятелите му, колкото и да е далеч и колкото и късно да е. Много се зарадвах!

На 6.04 щях да ‘нощувам’ на партито. (Уникално!)

На 7.04 и 8.04 щяхме да нощуваме в Eindhoven и на 9.04 следобед обратно към снеговития Гданск.

За Eindhoven не ни беше трудно да намерим добри и гостоприемни хора да ни приемат в дома си. Разбира се отново имаше супер голям избор от хора, но избрах само няколко. От тях едно момче, Йорди, ми отговори, че ще е много зает с учене, защото има много важни изпити точно на 8ми и 9ти, но не му е проблем да ни приеме. Не ми се искаше да го ‘използваме’ само за нощувката, защото CS не е за това. Искаше ми се да не го притесняваме точно по време на изпитите му, но в крайна сметка се оказахме в неговия дом и въобще не съжалявам за това...

Йорди, Нико и останалите им съквартиранти (девет на брой, момчета и момичета)  бяха много мили и разговорливи. Едната вечер ние с Михаела направихме вечеря, испанска Tortilla, а на следващата вечер те приготвиха вечерята. Първата ни вечер беше много философска. Говорихме до късно за какви ли не философски теми – за връзките, за ревността, за безработицата, за заплатите, за живота на младите...Абе социални теми! В крайна сметка преценихме, че моята теория, че има 3 вида ревност, може би е вярна, но до края на пребиваването ни там, станаха 5 вида ревност (може би някой от следващите ми постове ще е за тази моя теория)...

Втората вечер беше Кино вечер. Гледахме филм!!! Ама как няма да гледаме филм, при положение, че Нико колекционира музикални дискове и DVD-та. Ако не се лъжа той каза нещо от рода, че има 1200 DVD диска и близо 1400 CD-та с музика. Просто няма толкова внушителна колекция. Застрахована е за 22 000 евро! Уникално! И разбира се той е артист и цялата му стая беше обрисувана с различни неща – от Spider Pig от Simpsons на тавана, до Sponge Bob на хладилника му. А във всекидневната, където спяхме с Михаела тавана беше облепен с грамофонни плочи, стените обсипани с различни цветове отпечатъци от ръце на хора, които са ги посещавали, а на едната врата имаше нарисувана Супер Крава от Chicken and Cow сериалчето по Cartoon Network. Няма как човек да не се възхити на такова място. Истината е, че през цялото време имах страшно силното усещане на Deja Vu, докато бях там. Имах чувството, че съм била там преди и всичко ми беше толкова познато.

Та втората вечер, след като изгледахме „Brave”, стигнахме до спора кой сериал е по-добър „Simpsons” или „Family guy”. И тъй като не бях особено запозната и с двата сериала, направихме състезание – пуснахме по една серия от единия и от другия сериал. В крайна сметка мога да кажа, че и двата не са мой тип и не бих ги гледала. Може би повече клоня към Simpsons. Но когато ги попитах кой е най-добрия сериал за тях, всички бяхме единодушни, че това е “Приятели”, но Нико се съгласи с мен, че след него е „Теория за големия взрив”. И разбира се той имаше цялата дискография и на двата сериала, както и на горепосочените анимации и на куп други сериали...

Част 1: Как се организира пътуване до Амстердам

Малко въведение в проблематиката 

Интересно е как един план за екскурзия може да се промени или по-скоро да се случи, както си го планирал, но всичко останало покрай планираното, да е толкова прекрасно, че да изглежда сякаш не си планирал нищо...

Ето и историята на нашето планирано пътешествие до Амстердам и Айндховен, Холандия, и нещата, които ми се случиха...

Нека започна от там, от където започна всичко. Звучи глупаво, но истината е, че идеята да се ходи до Холандия дойде от един (не)обикновен разговор между мен и милата ми Ленка. Мисля, че беше към Ноември месец, когато си писахме, аз от Гданск, тя от София, и обсъждахме поредното радио предаване на Armin van Buuren... В един момент, както си казвахме, че много бихме искали да отидем на турнето за ASOT 600, и изведнъж двете бяхме на едно мнение, че трябва да отидем на 6.04.2013 в Den Bosch, Холандия. Само трябваше да сме сигурни, че ще имаме пари за билет за партито и да открием изгодни самолетни билети.

Както и да е, оказа се, че една от мечтите ни се сбъдна и ASOT 600 ще има и в България! За мен бе доста скъпо и доста трудоемко да се върна до България, а за Ленка да дойде насам до Холандия. Така, че нещата стигнаха до там, че и двете усетихме атмосферата на ASOT 600, но на две различни места.

И в крайна сметка се озовах сама, организирайки своето пътуване до Холандия, вече закупила билет за партито и на път да закупя билет Gdank – Eindhoven и обратно. Идеята да отида сама ме плашеше, но честно казано, много силно усещах, че няма да съм сама. Ленка ме запозна с една група българи, които планираха да ходят за партито и щяхме да се съберем да сме заедно, но в последствие нещата се развалиха... Все пак аз си купих билетите за партито и за самолета в двете посоки, датите бяха ясни – 4.04 до 9.04.

От Януари се започна един ентусиазъм, едно вълнение. Съквартирантката ми Наталия знаеше всеки път, когато започна да танцувам без причина из стаята или да се смея, или да плача, докато слушам музика с усмивка на уста каква е причината.

Истината е, че много ми се искаше, след като отивам до Холандия, да успея да посетя Амстердам, но от всичко, което бях чувала, по-скоро се страхувах сама да го направя, и тази идея бързо се изпари от съзнанието ми. Планът ми беше да събера пари, за да си покрия разходите из Eindhoven, да разгледам, колкото мога и така...

Решението!!!

Незнайно от къде, обаче...Всъщност се знае от къде – Гранада, Испания, изгря едно слънце на небосклона на Еразъм, а именно Михаела. Това е едно много мило, умно и сериозно момиче, полу-българка, полу-рускиня. Тя живее от почти 8 години в Испания и точно от там дойде в Полша по Еразъм. Веднага се сработихме с нея. И двете искаме да пътуваме, и двете искаме да си организираме нещата с време, и двете като кажем нещо, действаме. Само докато ѝ казах, че съм си изготвила план за пътуване и тя веднага се включи с бясна скорост. Направо чудесно!

Ходихме с нея към Прага и Виена, ама за това друг път.

Михаела също искаше да отиде до Амстердам, така че не се наложи да я убеждавам, тя си беше готова, само да ѝ кажа кога тръгваме. Купи си билет за същите полети, супер беше, че цените бяха почти същите. Искаше да дойде с мен за партито, но вече бяха продадени всички билети. Но по-важното беше, че заедно с нея вече можех да отида до Амстердам.

Разпределихме си времето така:

-          На 4.04 следобед пристигаме в Eindhoven и от там има автобус, който направо ни кара до центъра на Амстердам. Перфектно! Настаняваме се, където ще сме отседнали (тук става още по-интересно). Правим една нощна обиколка, вечеряме и се прибираме да си починем.

-          На 5.04 цял ден из Амстердам да разгледаме и на 6.04 малко до към ранния следобед, и после аз потеглям към партито, а тя остава в Амстердам при един нейн приятел, а на 7ми след партито следобеда се срещаме двете в Eindhoven. Аз междувременно да разгледам малко из Den Bosch.

-          На 8.04 и на 9.04 предиобед сме из Eindhoven и разглеждаме града и следобеда си хващаме самолета наобратно...

Абе планът така само двете изглежда малко несигурен, но да знаете какво стана...

Имаше лутане къде да се нощува, имаше екстремни преживявания, имаше пеперудки в стомаха, имаше и пеперудки в главата след Space cake, разговори за ревност, чистене в чужди кухни...

Ще се опитам максимално да пресъздам за какво ставаше на въпрос, но за сега толкова.

Има ли любопитни?

Part 1: The Planning process for Amsterdam :)

A short introduction to the problem:

Funny how a plan of a trip can be changed or rather not happen as you planned it, but despite everything that happens around the plan, the result is so amazing that it looks like you have not planned anything ...

Here's the story of our planned trip to Amsterdam and Eindhoven, the Netherlands, and the things that happened to me along the way...

Let's start from the place, where it all began J Sounds silly, but the truth is that the idea of ​​going to the Netherlands came from a (un)ordinary conversation between me and my dear Lenka. I think it was around November when we were writing about something, me from Gdansk, her from Sofia, and discussing the last podcast of Armin van Buuren ... In one moment, we were talking that we'd like to the tour for ASOT 600, and suddenly we were both on the same page – We have to go to 6.04.2013 in Den Bosch, Netherlands!!! But we had to be sure to have money for a ticket to the party and find cheap flight tickets J

Anyway, it turned out that one of our dreams came true and ASOT 600 was about to come to Bulgaria! It would be a very expensive and very time-consuming to go back to Bulgaria for me and the same for Lenka to come over to the Netherlands. So things came to the point that both felt the atmosphere of ASOT 600, but in two different places.

And eventually I found myself alone, arranging trip to the Netherlands, already bought a ticket for the party and on my way to buy a ticket Gdank - Eindhoven and back. The  idea to go alone scared me, but honestly, I felt it very strongly that I won’t be alone. Lenka introduced me to a group of Bulgarians who were planning to go to the party and we would meet to go together, but later things changed... However, I bought tickets for the party and for the plane in both directions, dates were clear - 4.04 to 9.04!!!

Since January I had been feeling such and enthusiasm, an excitement. My roommate Natalia knew every time I start to dance around the room for no reason or to laugh or cry while listening to music smiling, what was the reason.

The truth is that I really wanted to visit Amsterdam, but from everything I've heard, I was rather scared to do it on my own, and the idea quickly vanished from my mind. My plan was to raise money to cover my costs around Eindhoven, to look around and to learn as much as I can for the Dutch culture.

The Solution!

Like from the nothing, but ... actually, I know from where - Granada, Spain, a sunshine rose on the horizon of Erasmus, named Mihaela. This is a very nice, smart and serious girl, half Bulgarian, half-Russian. She has been living for last almost 8 years in Spain and exactly from there she came to Poland. We both wanted to go around, and both like organizing things in time, both when we say something, we actually do it. The moment I told her that I had prepared a plan for the trip and she immediately joined a frantic pace. Wonderful!

We went with her to Prague and Vienna, but this story is for the next time J

Mihaela also wanted to go to Amsterdam, so I didn’t have to convinceher, she was already convinced, I just had to tell her when we were going J She bought a ticket for the same flight as me, the prices were almost the same. She wanted to come with me to the party, but all the tickets were already sold out. But more important was that with her I was able to go to Amsterdam. J

The Plan:

We divided our time like this:

- On 4.04 we arrive in Eindhoven and from there we take a bus that takes us directly to the center of Amsterdam. Perfect! We check in where we were supposed to stay (this is even more interesting story). Do a night tour, dinner and go home to have rest.

- On 5.04 we would have the all day to look around Amsterdam and also on 6.04 until the early afternoon, and then I leave for the party, and she stays in Amsterdam with a friend of hers, and on 7^th  after the party in the afternoon we would meet in Eindhoven. Meanwhile I could look around Den Bosch.

- On 8.04 and 9.04 in the morning we would be walking around Eindhoven and in the afternoon catch a plane coming back to Gdansk ...

Well  this plan for only two girls seem a little unsure, but things worked great for us ...

There was wondering where to spend the night, there was extreme experiences, there were butterflies in the stomach, there were butterflies in the head after Space cake, talking about jealousy, ‘Simpsons-Family guy’ competition...

I will try to fully recreate how the whole experience was J

Are you curious?