Краят на една Ера: До тук с приятелството

          Гледам профила ти и не мога да повярвам какво виждам.. Да, вече не сме приятели във ФБ! Не, че някога съм отдавала важност на това с кого съм приятел или не там, но това, че ти си ме премахнала от списъка си с познати, е което ме съкрушава. Приятелка? Сестра? Има ли значение как съм те виждала или че все още така те виждам, ти просто ме заличи от живота си, заради демоните, които обладаха съзнанието ти. Хората казват, че невиждани очи се забравят. Е, при нас, не беше така. Моите ти ги виждаше, думите ми ги чуваше, макар и хилядите килемотри разстояние, но явно душата ти не ме виждаше вече и сърцето ти не искаше да ме чуе... Забрави ме, забрави и годините приятелство. Предпочете да ми напишеш само едно „Съжалявам, че те имах за приятелка в абсолютния смисъл на думата.”

            Знам, че може би няма да имаме приятелството, което някога сме имали, но не очаквах така демонстративно да се отнесеш към едно от най-истинските според мен неща, които някога бях срещала. Когато се разделяхме след последния ни разговор, аз те попитах дали поне като се видим, ще се поздравяваме. Ти ми каза: „Да!”... Но когато те попитах да ми кажеш поне с две думи дали си щастлива и как е животът ти в момента, ти ме отритна като мокро куче с думите, че ‘с хора, които не са ти приятели, не обсъждаш живота си’... Не, това не бяха думи, които би казала на не-приятелите си, а на враговете си... Как може да са ти приятели хора като Ивайло, Василка и Деян, но за мен да няма ни най-малко уважение, че да съм в този лист... Не, не си ме премахнала, защото просто си разчиствала контанкти, които не възнамеряваш да подържаш, а защото си искала да покажеш, че не ти трябвам. Аз ти казах, че всеки се променя и така и трябва и че за мен ти си се променила, но промяната ти не ми харесва. Казах ти, че за мен не си порастнала, а си се вдетенила, и това за мен го показва...

             На добър ден, дете мое! Аз винаги ще те обичам с цялото си сърце! За мен ти винаги ще си моето слънчево момиче с най-красивите сини очи, които съм виждала... Надявам се само на тези красиви очи да се радват хора, които истински ще те обичат и ще искат да си щастлива, а не повърхностни и безлични хора със стремеж към пари, слава и болни амбиции. Бъди щастлива! Искам го повече за теб, отколкото за себе си! Аз ще продължавам да се интересувам от теб, докато съм жива и здрава! И ще проверявам този твой ФБ профил, докато имам възможност, пък макар и да не заслужавам да съм сред списъка с познати, редом дори до тези които си срещала веднъж в живота си, но въпреки това те са там....

           Ти вероятно никога няма да прочетеш това... Аз просто най-съкровено се надявам някой ден да се срещнем и да видим в очите на другата топлината, която винаги сме носели и търсели да получим...

Обичам те!